изготвено
от НИКОЛАЙ ТОДОРОВ – ЕКСПЕРТ по администриране на политики
от АНДРЕЙ ЛЮБЕНОВ КОСТАДИНОВ - ЕКСПЕРТ по администриране на политики
УВАЖАЕМИ ГРАЖДАНИ и ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ,
Във в резултат на проведено задълбочено изследване, в изпълнение на Проект BG05SFOP001-2.025-0090 „Гражданско участие за чиста околна среда в Община Троян“ по ОП „ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ” процедура BG05SFOP001-2.025, експертния екип на Сдружение „Троян в Бъдещето“, предлага на вниманието Ви, следните предложения и препоръки към гражданския сектор за по-активно взаимодействие с органите на публичната власт във връзка с превенцията и предотвратяване нерегламентираното изхвърляне на отпадъци.
Относно:
Консултиране на законопроекти с граждани и НПО
Наред с уредбата по АПК, в Закона за нормативните актове (ЗНА), след промените от 2007 г., е предвидена изрична възможност за юридическите лица и гражданите да могат да правят предложения за усъвършенстване на законодателството. Тези предложенията се отправят до органа, овластен да издаде нормативния акт, или до съответния орган с право на законодателна инициатива (чл. 18 ЗНА). НПО, разполагащи с експертен и организационен капацитет, се възползват от предоставената законова възможност и упражняват правото да отправят предложения, становища, експертни оценки и др. до държавните органи, включително в рамките на процеса по изработване и обсъждане на нормативни актове. Включването на НПО и граждани в процеса на изработване на нормативни актове е предпоставка за осъществяване на принципите за откритост и съгласуваност на нормотворческия процес, заложени в ЗНА. Също така, законът предвижда задължение преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта (чл. 26, ал. 2 ЗНА). Законовото задължение за предварително публикуване на проекта за нормативен акт и неговото консултиране със заинтересованите страни – граждани и организации, е в основата на изграждането на отношения на сътрудничество и взаимодействие между публичната власт и гражданското общество. В този процес, запазването на автономията на гражданските субекти и изискването за откритост и прозрачност на институциите, е от съществено значение за формирането на нов модел на взаимодействие в сферата на публичността. Това взаимодействие, в интерес на общественото благо, по необходимост предполага не само дух на сътрудничество, но и на отчетност, бдителност и контрол върху публичната власт.
Участие на граждани в заседания на парламентарни комисии и постоянните комисии към общинските съвети, освен общата възможност за представяне пред парламента и общинският съвет на предложения за усъвършенстване на законодателството и за решаване на важни обществени проблеми, гражданите и организациите могат да се включат и в работата на отделни комисии. За тази цел е необходима изрична покана от председателя на съответната комисия или член на комисията, след което на гражданите се осигурява достъп до заседанията на комисията. След като бъдат поканени, гражданите/представители на НПО или други организации, могат да вземат отношения по обсъжданите проблеми и да представят своите предложения за промени в нормативната рамка или за вземане на други обществено значими решения. Предложенията, които правят гражданите и организациите имат консултативен характер и не обвързват народните представители и общинските съвети с вземане на конкретно решение. Същевременно, при парламента между първо и второ четене в пленарна зала и в ресорните парламентарни комисии, могат да бъдат обсъждани различни промени в разпоредбите на законопроекта, които да се различават от първоначалното предложение. Ето защо, представителите на гражданското общество/ НПО, следва да съсредоточат експертния си потенциал между двете четения и да участват активно в работата на ресорните комисии. Едно такова участие обаче е в зависимост от отправена покана от председателя или член на ресорната комисия, т. е. е под условие. За да могат гражданите и организациите активно да се включат в обсъжданията на законопроекти в ресорните комисии, от съществено значение е достъпът до информация за заседанията. Предварителното публикуване в интернет на сайта на НС (www.parliament.bg) на дневния ред, предвидените за обсъждане законопроекти, участващите експерти, стенограмите от заседанията на парламентарните комисии и др. може да бъде оценено като добра практика и възможност за активно включване на гражданите и организациите в ранната фаза на нормотворческия процес.
Комисия по жалбите и петициите на гражданите в Народното събрание В рамките на Народното събрание, предложенията, петициите, сигналите и жалбите на гражданите могат да се подават пред Комисия по жалбите и петициите на гражданите. Предложенията и петициите могат да съдържат конкретни инициативи за приемане на законопроекти или вземане на решения от НС, 11 в рамките на неговите правомощия. Възможно е съдържанието на петициите и предложенията да има политически характер и да е свързано с предизвикването на дебат по важни въпроси на провежданата политика. Въпросите, които се повдигат, могат да бъдат обсъдени, както в самата комисия, така и в пленарна зала (напр. такъв дебат има по проблемите на образованието преди голямата учителска стачка от есента на 2007 г.; участие в дебата вземат представители на учителите, на синдикатите, на МОН; дебатът приключва със вземане на решение от комисията, с което се препоръчват редица мерки, които отговорните институции след¬ва да предприемат). В своята дейност Комисията се ръководи от уредбата на АПК. При постъпване на сигнал или жалба, в зависимост от сложността на поставения проблем е възможно провеждането на открито заседание на комисията в присъствието на жалбоподателите и отговорните институции, които трябва да решат проблема. Проблемът се дискутира на открито заседание, а след това се взема решение, с което на съответните институции се препоръчва да вземат мерки за удовлетворяване на законосъобразните искания на гражданите. Според Правилника за организация и дейност на НС (ПОДНС) (чл. 17), Комисията по жалбите и петициите на гражданите представя годишен доклад пред парламента, с който се отчита за своята дейност през годината, за постъпилите предложения, петиции, сигнали и жалби на граждани, за предприетите мерки, за постигнатия резултат. Възможността политиците да бъдат убедени в достойнствата на една гражданска инициатива, която да получи подкрепа на хората вземащи решения не бива да се подценява и е важен етап от успешното протичане на взаимодействието между гражданското общество и политическата държава.
Съществуването на парламентарната комисия за гражданско общество и медии, създава условия за непосредствено представителство на интересите на гражданското общество и на НПО в законодателния процес. Към Комисията за гражданско общество в НС функционира Обществен съвет, в който участваха представители на някои от най-активните НПО в страната. Този Обществен съвет беше консултиран в процеса на изготвяне и гласуване на законодателни предложения, отнасящи се до правната рамка на ЮЛНЦ. Възможностите за взаимодействие между НПО и комисията са открити, но в същото време са поставени в зависимост от добрата воля на народните представители.
Съществуващата законодателна рамка дава възможност за представители на обществеността или гражданското общество да участват в работата на НС, включени в различни обществени консултативни органи – Съвет по законодателство, Съвет към председателя на НС, обществени съвети към парламентарните комисии. Така в Съвета по законодателството са поканени да участват юристи, които се занимават с научна и преподавателска дейност. Съветът обсъжда и приема становища по важни законопроекти, които становища могат да повлияят гласуването на конкретните законови текстове в ресорните комисии и пленарната зала. Същевременно отсъстват ясни критерии, които да оправдават включването на едни представители на академичните юридически среди, а изключването на други. Непубличният характер на съставяне на този и други обществени органи, поставя съществени въпроси до каква степен членовете на тези консултативни органи представят и представляват независими, обективни, експертни позиции или защитават конкретни интереси – лични, икономически, политически. За да се ограничи възможността за провеждане на непублични интереси е необходимо изработването и следването на ясни критерии и механизми за селекция и участие на представители на обществеността, на академичните среди или на структурите на гражданското общество, в съответните съвети с консултативни функции.
Информираността се явява предпоставка за практическото реализиране на всякакви начини за консултиране и диалог между администрацията и гражданския сектор в процеса на формиране и провеждане на дадена политика в различните обществени сфери. С оглед дейността на органите на изпълнителната власт изрично в законодателството са постановени изискванията за достъпност, публичност и прозрачност на администрацията, при осъществяване на нейната дейност, както и задължението за предоставяне на информация на граждани и юридически лица по повод на дейността си. Тези принципи се отнасят и за процедурите, по които става вземането на конкретни решения в отделните обществени сфери. Въпросът може да бъде разгледан в два отделни аспекта, които в своята съвкупност гарантират спазването на по-горе споменатите принципи:
Информираността по въпросите относно проектите на решения и политики се осигурява в рамките на общото задължение на органите на изпълнителната власт да организират и провеждат информационна политика за дейността си. Въпреки липсата на конкретни разпоредби, задължаващи отделните органи на изпълнителната власт да осигуряват своевременно и в пълнота публичност на проектите за нормативни актове, които те издават в рамките на тяхната компетентност, гражданите и организациите могат да използват общо регламентираната възможност за получаване на информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Проектите на актове, от момента, в който те биват обективирани в хартиен или електронен вариант, се обхващат от приложното поле на закона, с изключение на случаите когато съдържат класифицирана информация или друга защитена тайна.
Информираност относно взети вече решения и приети вече политики. В зависимост от това в каква правна форма следва да бъде взето дадено решение, е предвидена и регламентация относно неговото публикуване:
- Ако решението следва да бъде взето във формата на подзаконов нормативен акт (постановление, правилник, наредба или инструкция), то неговата публичност се осигурява чрез публикуването му в Държавен вестник;
- Ако решението не следва да бъде прието в такава форма или представлява разработена политика (стратегии, становище и други) в дадена обществена сфера, то осигуряването на информираността на обществото за тяхното приемане се осъществява на основата на изискването за „прозрачна и открита“ администрация т. е. в рамките на общото задължение на изпълнителната власт да осигурява гражданска информираност по отношение на дейността си. В отделните устройствени правилници на някои министерства и държавни агенции изрично са провъзгласени принципите на публичност и прозрачност при вземането на решенията, а това на практика изисква предварително и периодично публикуване на информация, както относно проекторешения и проектополитики, така и по отношение на взетите вече решения. Подобни задължения за провеждане на информационната политика на ръководените от тях министерства, с оглед осигуряване на достъпността и откритостта на дейността им, имат и министрите на здравеопазването, на правосъдието и на регионалното развитие и благоустройство. За разлика от МТСП обаче, общодостъпен документ, с който конкретно да се регламентират същността и начините за провеждане на информационна политика в тези администрации няма.
Предложения, петиции и сигнали на гражданите и НПО
Конституцията изрично предвижда, че гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи (чл. 45). Упражнявайки това свое основно конституционно право, гражданите вземат непосредствено отношение към решенията, които органите на публичната власт приемат и осъществяват. Чрез това право, гражданите могат да инициират и да изискват от институциите да разгледат и обсъдят предложения за решаване на различни въпроси от сферата на техните компетенции – както в сферата на законодателната, така и на изпълнителната и съдебната власти, като се съобразяват конституционните правомощия на съответните органи. Това конституционно право може да се упражнява на всички нива на управлението, дори да не е предвидена специална законова уредба, която да урежда конкретна процедура. Това е така, защото разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие и липсата на законова уредба не е основание за публичните власти да ограничават осъществяването на конституционните права на гражданите. Конституцията, предвид принципния и абстрактен характер на нейните разпоредби, не урежда процедура, по която гражданите могат да отправят свои предложения и петиции до държавните органи. На законово ниво съществува уредба в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Според АПК, формите на инициатива за решаване на важни обществени проблеми и предприемане на различни политики, се свеждат до предложения и сигнали. Петициите не са уредени изрично в АПК, като вероятно се има предвид, че могат да бъдат разгледани в рамките на понятието за предложения. В правната литература петицията се определя като: „...писмено оформени колективни искания на групи граждани за решаване на техни икономически, социално-битови, културни и други проблеми...те са адресирани до органите, в чиито правомощия е тяхното решаване, включително до народното събрание, Президента, Министерския съвет...“
1 . Според уредбата в АПК, предложенията се правят за усъвършенстване на организацията и дейността на административните органи или за решаване на други въпроси в рамките на компетентността на тези органи (чл. 107, ал. 3 АПК). Решение по предложението се взема най-късно два месеца след неговото постъпване и се съобщава в 7-дневен срок на подателя. Когато е необходимо по-продължително проучване, срокът за вземане на решението може да бъде продължен от по-горестоящия орган до 6 месеца, за което се съобщава на подателя. Решението, постановено по направено предложение, не подлежи на обжалване. В правната литература се изтъква, че предложенията имат по-общ характер, те са насочени към подобряване на организацията и дейността на органите и организациите, осъществяващи публичноправни функции, или за решаване на други въпроси, които са от тяхната компетентност
2 . Сигналите могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. Сигналите се подават до органите, които непосредствено ръководят и контролират органите и длъжностните лица, за чиито незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия се съобщава (чл. 107, ал. 4 АПК). По преценка на подателя, сигналът 1 Стойчев, С. Конституционно право, Сиела, С., 2002, с. 250 2К. Пенчев, И. Тодоров, Г. Ангелов, Б. Йорданов, Административнопроцесуален кодекс. Коментар, Сиела, 2006, с. 246 може да се подаде и чрез органа, срещу чието действие или бездействие е насочен. Решението по сигнала се взема най-късно в двумесечен срок от постъпването му. Когато особено важни причини налагат, срокът може да бъде продължен от по-горестоящия орган, но с не повече от един месец, за което се уведомява подателят. Според възприетото разбиране, сигналите имат по-конкретен характер от предложенията, тъй като са породени от определен случай на злоупотреба с власт или корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество, или за други незаконни или неправилни действия или бездействия на административните органи, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. Съществена част от нормативната уредба е възможността предложения и сигнали да подават не само граждани, но и организации (чл. 109 АПК), т. е. има изрично предвидена правна възможност за НПО да участват във формирането на публични политики и да влияят върху дейността на държавните органи. Административните органи са длъжни да приемат граждани и представители на организации и да изслушват техните предложения и сигнали в определени и предварително оповестени дни и часове. Въз основа на съществуващата уредба в АПК на материята за предложенията и сигналите, може да се направи заключение, че разбиранията за демократично участие и контрол като основа на публичното управление, намират своя позитивноправен израз. Предизвикателство пред българската правна система остава обстоятелството, че в редица важни случаи, фактическото наличие на добра правна рамка, не води непременно до нейното добро прилагане. Широката дискреционна власт на администрацията по отношение на отправените от гражданите и НПО предложения, петиции, сигнали и др., не дава достатъчно гаранции, че действително добрите предложения, ще бъдат взети под внимание от страна на публичните институции. Също така няма ясни критерии за приемане и отхвърляне на дадени предложения.
Въпреки доброто взаимодействие от страна на Община Троян с НПО сектора, в посоката на разсъждения, бихме дали препоръка към гражданските организации за проява на по-голяма активност. Трябва да се търси Това ще увеличи доверието към институциите и ще даде пътната карта за осъществяване на открит диалог и взаимодействие с гражданския сектор.
Участие на граждани и НПО в законодателния процес.
Българската конституционна система не допуска пряката законодателна инициатива на гражданите на национално ниво. В чл. 87 от Конституцията са определени субектите на законодателна инициатива – всеки народен представител и Министерският съвет (МС), а законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася единствено от Министерския съвет. Макар и изключени от кръга на преките вносители на законопроекти, гражданите и организациите могат да правят свои законодателни предложения и да ги внасят за разглеждане в парламента чрез отделни народни представители или МС. Допустимостта на подобна гражданска инициатива произтича, както пряко от разпоредбите на Конституцията относно принципа на народния суверенитет (чл. 1) и правото на жалби, предложения и петиции до държавните органи (чл. 45), така и от конкретна законодателна уредба 3 Пак там – АПК, Правилника за организация и дейност на НС, Закон за нормативните актове и др. Българският законодател трябва последователно да разширява възможностите за гражданско участие при вземане на решения, приемане на нормативни актове, формиране на политики, както и формите на граждански контрол върху тези процеси, така че законовата уредба по-плътно да следва и развива в практиката, прогласените в Конституцията ценности, принципи и права на гражданите.
По отношение взаимодействието на гражданския сектор с местната власт на Община Троян, тези взаимоотношения са уредени в ПОДОС–ТРОЯН чл.65. (1) Предложения с проекти на наредби, правилници, инструкции и решения могат да внасят кметът на общината, председателят, постоянни комисии и общинските съветници. Гражданите и НПО могат единствено чрез тях да подават въпросните инициативи. В резултат на проучванията проведени в хода на изпълнение на проекта безусловно се установи, недостатъчната информираност на гражданите, относно техните права и макар и ограничени, възможностите за граждански инициативи, които им дава нормативната уредба.
Затова препоръката към НПО сектора се свежда до провеждане на информационна и обучителна кампания сред широката общественост и НПО сектора, относно публичност на дейността на органите на изпълнителната власт при разработването на проекти на решения и/ или политики.
Законови възможности за консултиране на органите на изпълнителната власт с НПО
Българското законодателство предвижда два основни механизма за консултиране на органите на изпълнителната власт с НПО в процеса на подготовка и вземане на решения, както и при разработването на политики в различни обществени сфери. Тези два механизма условно могат да бъдат наречени „институционализиран“ и „деинституционализиран“. Критерият за тяхното обособяване, е в зависимост от това дали законът предвижда консултирането на органите на изпълнителната власт с НПО. Изразява се в участието на представители на НПО в консултативни структури (обществени съвети, съвместни комисии и др.), създадени към съответния орган на изпълнителната власт – „институционализиран механизъм“ или то да се осъществява извън и независимо от тези структури - „Деинституционализираният механизъм“ на консултиране на органите на изпълнителната власт с НПО. Последният може да бъде характеризиран със следните основни черти.
На първо място, инициативата за осъществяването на консултирането разбирано, като двустранен процес може да изхожда, както от страна на гражданите и техните организации (в това число и НПО), така и от страна на съответния държавен/общински орган. Тази инициатива е една правна възможност, тъй като в българското законодателство не е предвидено изрично задължение за компетентния орган той самият да инициира процедура по консултиране на проекта за решение. Регламентацията на този въпрос се свежда единствено до съдържащата се в устройствените правилници „пожелателна“ уредба, според която правомощията им следва да се осъществяват в сътрудничество с нестопанските организации. Това широко формулирано „сътрудничеството“ може да обхваща и инициирането на дискусии, обсъждания и други форми. Друг вид консултиране е с НПО, по повод на конкретни въпроси от компетентността на държавен/общински орган, включително и при подготовката на решения и/ или политики.
На второ място деинституционализираният механизъм се характеризира с това, че държавният/общинският орган, независимо от това дали той е инициирал започването на процедурата по консултиране или не, е длъжен да обсъди мнението/ становището на НПО при подготовката на проекта за решение, т.е. това е правно задължение за консултиране, но само когато конкретният въпрос се регламентира чрез подзаконов нормативен акт .
На трето място органът, предложил приемането на определен нормативен акт, има задължението в срок от 14 дни да го предостави на заинтересуваните лица, за да могат те да вземат отношение, както и задължението преди внасяне на проекта за приемането му да го публикува на електронната си страница заедно с мотивите, съответно доклада за подготовката му.
Най-общо в България деинституционализираният механизъм е регламентиран, като възможност за НПО да участват при подготовката и разработването на решения и/или политики в дадена обществена област, а не като задължение за съответния държавен орган да се консултира с НПО при подготовката и разработването на решения и/или политики. На практика, това означава, че във всеки конкретен случай консултирането с НПО и въобще допитването до тях зависи изцяло от волята и преценката на съответния държавен орган. Този подход е общо приетият и важи принципно за всякакви сфери на изпълнителната власт и по отношение на органи от различен ранг и йерархия, което е видно от основната законова регламентация, съдържаща се в ЗНА, АПК и отделните правилници за устройството и дейността на органите на изпълнителната власт. Така съществуващата възможност на НПО да участват при подготовката и разработването на решения и/или политики бива регламентирана в няколко отделни варианта.
Заинтересуваните НПО да дадат свое мнение/становище по проекторешението/политика от компетентността на конкретен орган на изпълнителната власт. За възползването от тази възможност не е необходима специална нормативна регламентация с оглед дейността по вземане на решения на отделните органи на изпълнителната власт, а е достатъчна общата такава. На практика обаче, нито НПО, нито самите държавни органи се възползват често от тази възможност. Въпреки това, като добър пример, макар и да не е насочено конкретно към НПО, могат да се посочат т. нар. „изнесени приемни“ в отделни градове на страната, организирани от различни публични институции, както и организираните on-line форуми по публикувани от министерството проекти на нормативни и други актове, които са достъпни на страниците му и чиято цел е да дадат възможност на граждани и техни организации да изразят становище по тях.
Препоръките, които можем да изведем са изразяват с насърчаване включването на НПО в процеса на вземане на решения чрез:
Иницииране на обществен дебат или дискусия по отношение на конкретно проекторешение/ политика. В практиката този вариант на механизма се използва сравнително рядко и то предимно от НПО. Често, за да се осигури информираността на обществото по даден проблем, самите нестопански организации предприемат инициатива, на които се провокира дебата и обсъждането на конкретния проблем или на които те представят своята позиция пред публичния орган.
Проява на активност, представители на НПО да присъстват на заседанията на компетентния да вземе решението и/ или изготви политиката орган на изпълнителната власт – характерното в този случай е, че НПО могат да се възползват от тази възможност, но само след като бъдат поканени.
Възможност за участие на НПО в органи на публичната власт
Най-общо тази форма на взаимодействие може да се раздели на постоянни органи с определени правомощия и временни структури (в някои случи конкретни инициативи). Всяка една от тези групи може да бъде разделена на допълнителни подгрупи, с оглед на това какви са целите за създаването на тези форми и доколко участието на НПО в тях е задължително.
- Постоянни органи Техният статут и най-често техният състав (или начините за формирането му) са изрично регламентирани в отделни нормативни актове. Общите характеристики на този институционализиран модел за взаимодействие са:
- Статутът на съответния орган, правомощията му и съставът му са регламентирани в отделни нормативни актове, в областите, в които обикновено този орган има функции.
- Те са с постоянен характер.
- В повечето случаи тази група органи имат консултативни правомощия и/или задача да предоставят определена специфична експертиза; изключения са случаите, в които те участват в процеса на вземане на решения или консултацията с тях е задължителна част от този процес.
- В много от тези консултативни органи не е задължително участието на НПО; включването на последните в състава на органите зависи изцяло от волята на съответната институция, която отговаря за създаването на органа.
Двете основни групи постоянни органи са:
- Решенията им са задължителна част от консултативния процес
- Имат изцяло консултативни правомощия, като тяхното мнение може да бъде или да не бъде поискано.
Органи, в които участието на НПО е задължително:
- Национален съвет за интеграция на хора с увреждания:
Статут: консултативен орган към Министерския съвет. В него участват задължително национално представителните организации на хората с увреждания, национално представителните организации за хората с увреждания, национално представителните организации на работниците и служителите, национално представителните организации на работодателите и Националното сдружение на общините в Република България.
- Комитет за наблюдение:
В Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка, както и в комитетите за наблюдение на оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз задължително са включени като пълноправни членове НСОРБ и представител на национално представените организации на работодателите, работниците и служителите и представител на национално представителните организации на и за хора с увреждания. В комитетите могат да се включват и други НПО по определена, предварително приета процедура, но те имат само съвещателен глас. Съгласно Правилата, НПО бяха разделени в три групи – социални организации, екологични организации и организации, работещи в сферата на образованието, науката и културата. Представителите на неправителствените организации освен, че участват като наблюдатели с право на съвещателен глас, получават и информацията, предоставяна на членовете на Комитета, имат право да участват в дискусиите, да дават препоръки и правят предложения, когато това е уместно и е свързано с предмета на тяхната дейност. Постановление № 182 от 21 юли 2006 г. за създаване на комитети за наблюдение на националната стратегическа референтна рамка и оперативните програми, съфинансирани от структурните фондове и Кохезионния фонд на европейския съюз. Представителите на неправителствените организации могат да участват в постоянни и временни подкомитети по специфични и текущи въпроси съобразно техните компетенции, чийто състав се одобрява с обикновено мнозинство на присъстващите на заседанието членове на Комитета. Органи, в които участието на НПО е препоръчително:
- Съвет по социално подпомагане: Статут: консултативен орган към Министъра на труда и социалната политика; в него могат да участват освен Националното сдружение на общините в Република България, представители на представените на национално равнище организации на работодателите и на работниците и служителите, така и на представители на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза в областта на социалното подпомагане.
Обикновено органите, които имат консултативни правомощия и в тях участват НПО не са много активни и често са създават формално (за да се изпълнят изискванията на конкретен нормативен акт). В много от случите се смята, че в тях не участват „автентични“ представители на третия сектор, а по-скоро организации, които са конюнктурно или практически свързани с властта и с политическата класа. Основен общ недостатък в подхода на централните институции по повод на институционализираните форми на взаимодействие с НПО е, че липсват ясни правила, процедури и политики за комуникация и консултация с третия сектор. Много често изборът на конкретно НПО, което да участва в определен орган се формира на база лични контакти. Препоръката ни към представителите на НПО сектора, е за провеждането на активна политика в търсене на прозрачност при разкриване на подобни връзки на взаимоотношения.
В заключение гражданските организации трябва да гръбнака на будното ни гражданско общество. Провеждането на различните видове доброволчески дейности, включително и тези касаещи контрола по опазването на чиста околна среда, трябва да включват задължително и административните органи в публичния сектор. Увличането на институциите в акциите по опазване на околната среда и промените в законодателството има синергичен ефект по отношение ефективността на мерките по опазване на чистата ни природа. Будното гражданско общество държи най-ефективния метод на контрол над институциите. С доказано предимство на полезност пред метода на конвенционалния административен контрол.
Затова нашата препоръка е да бъдете активни, дори да допускате грешки, пак бъдете активни. Тествайте всеки ден системата, разширявайте компетентностите си, бъдете сетивни, не се примирявайте с апатията и инертността в бита.
------------------------------------------------- www.eufunds.bg ---------------------------------------------------------------------
Проект BG05SFOP001-2.025-0090, финансиран от Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.