Отпадъците: проблем или ресурс?
Отпадъците не са само екологичен проблем, но и икономическа загуба. Европейците произвеждат средно по 481 килограма общински отпадъци на човек за една година. Все по-голям дял от тях се рециклира или компостира и все по-малък се изпраща в депата за отпадъци. Как можем да променим начина, по който произвеждаме и потребяваме, за да произвеждаме все по-малко отпадъци, като същевременно използваме отпадъците като ресурс? Широкият спектър на видовете отпадъци и сложните пътища за тяхното третиране (включително незаконните) затруднява получаването на пълна картина за генерираните отпадъци и тяхното местонахождение. Макар и с различно качество, има данни за всички видове отпадъци.
Какво количество отпадъци генерираме?
Според данните за 29 европейски държави (ЕС-28 и Норвегия) около 60 % от генерираните отпадъци се състоят от минерални отпадъци и почва, до голяма степен от строителство и разрушаване, както и от минни отпадъци. Що се отнася до металните, хартиените, дървените, химическите и медицинските отпадъци, както и животинските и растителните отпадъци, всеки от тези видове възлиза на 2 % до 4 % от общото количество.
Източник на снимката: Община Троян
Източник на снимката: Област Ловеч
Около 10 % от всички отпадъци, генерирани в Европа, се състоят от така наречените „битови отпадъци" — отпадъци, генерирани главно от домакинства и в по-малка степен от малки предприятия, както и от обществени сгради, например училища и болници.
Генерират се 481 кг твърди битови отпадъци на човек в 33-те държави — членки на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС).
Замърсяване на въздуха, изменение на климата, замърсяване на почвите и водите...
Лошото управление на отпадъците допринася за изменението на климата и замърсяването на въздуха и засяга пряко много екосистеми и видове.
Отпадъците засягат екосистемите и нашето здраве
Сметищата, независимо от това дали са регламентирани или са неправомерно създадени, се считат за крайна мярка в йерархията на отпадъците. Те отделят метан — много мощен парников газ, свързан с изменението на климата. Метанът се образува от микроорганизми, присъстващи на сметищата, от биоразградими отпадъци, например храни, хартия и градински отпадъци. В зависимост от начина, по който са изградени, депата за отпадъци могат освен това да замърсяват почвите и водите.
Източник на снимката: www.zdrave.to
След като се съберат, отпадъците се транспортират и третират. При транспортния процес в атмосферата се отделя въглероден диоксид (най-разпространеният парников газ) и замърсители на въздуха, включително прахови частици.
Някои екосистеми, могат да бъдат сериозно засегнати от лошото управление на отпадъците или от замърсяването. Изхвърлянето на отпадъци в реките и водоемите представляват сериозни заплахи за речните екосистеми.
Отпадъците оказват и косвено въздействие върху околната среда. Онази част от отпадъците, която не се рециклира или оползотвори, представлява загуба на суровини и други материали, вложени във веригата, а именно в етапите на производство, транспортиране или потребление на продукта. Въздействията върху околната среда във веригата на жизнения цикъл са значително по-големи от тези в отделните етапи на управлението на отпадъците.
Източник на снимката: www.zdrave.to
Пряко или косвено, отпадъците влияят на нашето здраве и благосъстояние по много начини: метановите газове допринасят за изменението на климата, замърсителите на въздуха се отделят в атмосферата, изворите на прясна вода се замърсяват, земеделските култури се отглеждат на замърсени почви, а рибата поглъща токсични химикали, преди да стигне до нашата трапеза.
Незаконните дейности - незаконно изхвърляне, изгаряне или изнасяне, играят роля, която е трудно да се прецени в пълният им размах относно въздействията от тях.
Отпадъците замърсяват околната среда
Източник на снимката: Замърсен район в Община Троян
Ограничават използваемостта на земята, създават санитарно-хигиенни проблеми и са своеобразен дразнител на естетическите възприятия на хората. В резултат на протичащите в периода на натрупването им физични, химични и биологични процеси те се превръщат в многофакторен замърсител на околната среда, оказващ силно негативно въздействие върху повърхностните и подземни води, въздуха и почвите, с което създават сериозен здравен риск за населението. От друга страна те са ценен енергиен и суровинен източник и тяхното минимизиране и повторна употреба води до съхранение на природните ресурси. Намаляване или ограничаване на замърсяването и оползотворяване могат да се осъществят с помощта на нови технологии, в подходяща икономическа среда. Предвид на това, решаването на проблемите изисква интегрираност на подходите, внедряване на нови технологии, създаване на подходяща икономическа среда и нормативна база.
Източник на снимката: Замърсен район в Община Троян
Замърсяването на околната среда води до деградация и загуба на местообитания и може да се разглежда като част от тази по-глобална заплаха. Биологичното разнообразие в България е засегнато в различна степен от различни форми на замърсяване - замърсяване на почвите от селскостопанска и промишлена дейност; замърсяване на водите (пестициди и химическо замърсяване, индустриално замърсяване, петролни разливи и др.); замърсяване с твърди битови отпадъци.
Нерегламентираното изхвърляне на битови отпадъци и създаване на незаконни сметища в близост до населените места е сериозна и разширяваща се заплаха.
Източник на снимката: www.isa-millenium.combg
Обществена подкрепа за опазване на биологичното разнообразие и устойчивото използване на биологичните ресурси е недостатъчна. Това се дължи на комплекс от причини. Ролята и възможностите на медиите за повишаване на обществения интерес към биоразнообразието е недостатъчно оползотворена. Постигането на целите в тази област се затруднява поради това, че обществеността и бизнесът не са достатъчно информирани за нормативните уредби на национално и международно ниво. Все още обществеността и бизнесът в недостатъчна степен ползват публичните регистри, създавани на основание на екологичните закони. Наблюдава се недостатъчен опит в управлението на информацията за биоразнообразието и недостатъчно добре развит капацитет за осигуряване на информация за околната среда на регионално ниво. Образованието за опазване на природата (екологично образование) не се прилага достатъчно. Бавно се развива интегрирането на въпросите по опазване на биологичното разнообразие във всички образователни степени и форми на обучение.
Нерегламентираното изхвърляне на отпадъци, особено на пластмасови отпадъци, има пряко отрицателно въздействие върху околната среда, а поради високите разходи за дейностите по почистване създава ненужна тежест за икономиката. Предприемането на специални мерки в рамките на плановете за управление на отпадъците, финансовата подкрепа от страна на производителите при режимите на разширена отговорност на производителя и доброто правоприлагане от компетентните органи следва да допринесат за решаването на този проблем.
Нека спрем безотговорното изхвърляне на отпадъци – в името на хората и околната среда.
Източник на снимката: www.moew.government.bg
Безотговорното изхвърляне на отпадъци замърсява природата и създава неестествени процеси в околната среда. Има три истини за изхвърлянето на боклука:
- Когато изхвърляте вашия боклук, той не се разгражда напълно – не изчезва. Боклукът със сигурност оставя отпечатък в природата.
- Съвременният боклук не е съставен само от органични отпадъци и затова не се разгражда бързо. В огромна част от отпадъците има разнообразни и устойчиви химични съединения, които предизвикват непредвидими химични реакции.
- Няма как да знаем какъв е точният ефект върху околната среда от изхвърлянето на боклук, ако подхождаме безотговорно и сме незаинтересовани към темата.
Източник на снимката: Замърсен район в Община Троян
Затова съвсем рационално е да започнем да мислим по-задълбочено за екология, управление на отпадъците, рециклиране, опазване на околната среда. Нещата придобиват по-осезаеми измерения, когато говорим с цифри и примери. Защото повечето хора са наясно с проблемите, причинени от необмислено изхвърляне на боклук, но приемат темата малко замъглено и някак далечно. Ето някои числа, засягащи проблемите с отпадъка:
- Епидемиите, вследствие на замърсяването, засягат над 100 милиона души всяка година.
- Над 1 милион морски птици и над 100 000 морски бозайници умират всяка година заради замърсяването на световния океан.
- Хората, живеещи в големите градове са изложени на 20 % по-висок риск от сериозни заболявания, заради по-големите количества изхвърлян, но необработен боклук.
Източник на снимката: www.knigovishte.bg
В същото време, ако подобрим показателите за оползотворяване на отпадъците, можем да заживеем в по-чиста околна среда, да съхраним биоразнообразието и да спестим значително количество ресурси. Ето някои примерни данни, илюстриращи възможни подобрения в състоянието на околната среда:
- 1 тон рециклирана стомана спестява 1.5 тона желязна руда, 0.5 тона въглища, 40 % от водата, нужна за производство на нова стомана
- 1 тон рециклирана хартия спестява 13 дървета, 2.5 барела нефт, 100 киловатчаса енергия
- 1 тон рециклирани пластмасови отпадъци спестява 2306 киловатчаса електрическа енергия и 2.2 тона нефт
Заслужава си да се замислим за разделно изхвърляне на отпадъците и отговорно оползотворяване на боклука. Много хора са склонни да преекспонират замърсеността на планетата и пораженията върху околната среда – и да сипят обвинения върху човека и неговия порив да печели. Всъщност доста данни показват, че икономическото развитие и новите технологии оказват благотворно въздействие – помагат ни да живеем по-чисто. Затова трябва да се осланяме на разума и съвестта си и да внимаваме с изхвърлянето на отпадъците.
Можем ли да използваме отпадъците като ресурс и така да снижим нуждите от добиване на нови ресурси?
Източник на снимката: www.zazemiata
Добиването на по-малко материали и използването на наличните ресурси ще помогне да се неутрализират някои въздействия, създадени по протежение на веригата. В този контекст неизползваните отпадъци също представляват потенциална загуба. Превръщането на отпадъците в ресурс е една от основните цели на Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа. В пътната карта се посочва също така необходимостта да се осигури висококачествено рециклиране, да се елиминира депонирането на отпадъци, да се ограничи възстановяването на енергията до нерециклируемите материали и да се спрат незаконното и нерегламентирано изхвърляне на отпадъци.
Кухненските и градинските отпадъци представляват най-големият дял от твърдите битови отпадъци. Този вид отпадъци, ако се събират разделно, могат да се превърнат в източник на енергия или в торове. Анаеробното разлагане е начин за третиране на отпадъци, който включва подлагане на биологичните отпадъци на процес на биологично разлагане, подобен на този в сметищата, но при контролирани условия. Анаеробното разлагане произвежда биогаз и остатъчен материал, който на свой ред може да се използва като тор, подобно на компост.
Част от отпадъците могат да бъдат изгаряни или рециклирани. Енергията от отпадъците може да се използва за производството на топлина или електричество, които на свой ред могат да заместят енергията, произведена с въглища или други горива. По този начин възстановяването на енергията от отпадъци може да помогне за намаляване на емисиите от парникови газове.
Рециклирането може да помогне дори още повече за намаляване на емисиите на парникови газове и други вещества. Когато рециклираните материали заменят новите, по-малко нови материали трябва преди всичко да бъдат добити или произведени.
Източник на снимката: www.climateka.bg
В не едно изследване бяха разгледани потенциалните ползи от по-доброто управление на общинските отпадъци. Подобреното управление на общинските отпадъци е довело до значително намаляване на емисиите на парникови газове, дължащо се главно на спад на емисиите на метан от сметищата и на емисиите, избегнати чрез рециклиране, което ще бъде значителен принос към усилията ни за смекчаване на изменението на климата.
За съжаление настоящите системи за производство и потребление не предлагат много стимули за превенция и намаляване на отпадъците. От дизайна и опаковането на продукта до избора на материали — цялата верига на стойността трябва да бъде преработена, на първо място с оглед на превенцията на отпадъците, след което „остатъците" от един процес могат да се използват като входни материали за друг.
Придвижването нагоре по йерархията на отпадъците изисква съвместни усилия от всички засегнати страни: потребители, производители, политици, местни органи, съоръжения за третиране на отпадъци и др.
В крайна сметка дали отпадъците са проблем или ресурс, зависещ изцяло от това как ги управляваме!
Източник на снимката: www.bta.bg