Печат на тази страница

Глог, Обикновен глог, Червен глог Crataegus monogyna

Написана от
01 Ян 2026
Оценете
(0 гласа)

Глогът е листопадeн бодлив храст или дърво високо до 8 метра. Листата са последователни, 6-7 cm дълги, в очертание закръглени до широко ромбични в основата клиновидни, по-рядко закръглени, пересто наделени с 3-7 несиметрични, целокрайни или неравномерно остро назъбени дялове; отгоре лъскави, тъмнозелени, отдолу светлозелени. Цветовете са събрани в многоцветни щитовидни съцветия. Цветовете са 8-15 mm в диаметър, с 5 бели венчелистчета. Тичинките обикновена са 20. Плодовете са червени, 6-8 mm в диаметър, широко яйцевидни или почти сферични с една костилка4. Цъфти април-май.

Местообитание

Край пътища, по синори, храсталаци и гори5.

Разпространение в България

Установен е в цялата страна между 0 и 1500 метра надморска височина6.

Значение

Лечебно и декоративно растение.

Употребяеми части за лечебни цели (билки)

Цвят и лист от глог - Flos et Folium Crataegi

Лист от глог - Folium Crataegi

Плод от глог - Fructus Crataegi

Време и начин на бране на билките

Цвят и лист от глог - в началото на лятото (май-юни) по времето на начален цъфтеж, когато само единични цветове в съцветията са разтворени, а останалите са започнали да разцъфтяват. Събират се, като от връхните цветни клонки с ръце се откъсват целите щитовидни съцветия с прикрепените към тях листа и много къса дръжка (до 2 cm).

Лист от глог - през лятото (юли-август) след цъфтежа, когато листата са зелени и добре развити. Събират се листата заедно с дръжките.

Плод от глог - в края на лятото и през есента (септември-октомври), когато плодовете са добре узрели, придобили червен цвят и са твърди. Не се допуска събиране на омекнали плодове. Плодовете се берат с ръце заедно с плодните дръжки8.

Първична преработка на билките

Цвят и лист от глог - след почистване се суши на сянка в сухи проветриви помещения, като се разстила на тънък (2-4 cm) пласт върху рамки, стелажи или постелки. През първите дни на сушенето билката се разбърква. Билката е изсушена, когато листните дръжки и жилки при огъване се чупят, а цветовете при стриване се ронят.

Лист от глог - суши се на сянка в сухи проветриви помещения. Събраните листа се разстилат на пласт с дебелина 4-6 cm. Билката е изсушена, когато листните дръжки и жилки при огъване се чупят.

Плод от глог - след почистване се суши на сянка в сухи проветриви помещения, като се разстила на тънък (2-3 cm) пласт върху рамки, стелажи или постелки. Постелките не трябва да са от изкуствена материя. В процеса на сушенето билката периодично се разбърква. Плодовете са изсушени, когато придобият тъмночервен цвят и месестата им част се рони9.

Съдържание на билките

Цвят и лист от глог - дрогата съдържа над 15 флавоноидни съединения от групите на флавонолите, производни на кверцетина и флавоноидните С-гликозиди и др.

Лист от глог - както цвят и лист.

Плод от глог - дрогата съдържа олигомерни проантоцианидини, левкоантоцианидини и др.10.

Лечебно действие и приложение

Цвят и лист от глог - дрогата има кардиотонично, съдоразширяващо, понижаващо артериалното налягане и седативно (успокояващо) действие. Използва се при хронична сърдечна недостатъчност, хипертония, стенокардия, бронхиална и кардиална астма, атеросклероза, сърдечна невроза, варикозни вени, чернодробна цироза, невроза, страхова невроза, неврастения и др.

Лист от глог - както цвят и лист.

Плод от глог - дрогата има кардиотонично, витаминно, противотуморно и адстрингентно действие11.

Начин на приложение

Цвят и лист от глог - прилага се под формата на запарка (2 супени лъжици от дрогата се заливат с 500 ml вряла вода, кисне 2 часа и се пие по 1 винена чаша 3 пъти дневно половин час преди ядене) и тинктура12.

Лист от глог - Както цвят и лист.

Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

3 К. Методиев.

4 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.

5 Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

6 Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.

7 Йорданов Д. 1973. В: Флора на Н. Р. България. Том V. БАН.

8 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.

9 Асенов & кол. 1998. Пос. източник.

10 Асенов & кол. 1998. Пос. източник

11 Асенов & кол. 1998. Пос. източник.

12 Асенов & кол. 1998. Пос. източник.

Прочетена 88 пъти Последно променена в Неделя, 12 Юли 2026 12:17

Споделяне

Николай Тодоров

Последните от Николай Тодоров

Галерия със снимки